For hardly have we mortals by long toilings extracted from this world's vast bulk its small but valuable sperm; and then, with weary patience, cleansed ourselves from its defilements, and learned to live here in clean tabernacles of the soul; hardly is this done, when—There she blows!—the ghost is spouted up, and away we sail to fight some other world, and go through young life's old routine again.
Can you catch the expression of the Sperm Whale's there? It is the same he died with, only some of the longer wrinkles in the forehead seem now faded away. I think his broad brow to be full of a prairie-like placidity, born of a speculative indifference as to death. But mark the other head's expression. See that amazing lower lip, pressed by accident against the vessel's side, so as firmly to embrace the jaw. Does not this whole head seem to speak of an enormous practical resolution in facing death? This Right Whale I take to have been a Stoic; the Sperm Whale, a Platonian, who might have taken up Spinoza in his latter years.
But look! here come more crowds, pacing straight for the water, and seemingly bound for a dive. Strange! Nothing will content them but the extremest limit of the land; loitering under the shady lee of yonder warehouses will not suffice. No. They must get just as nigh the water as they possibly can without falling in. And there they stand—miles of them—leagues. Inlanders all, they come from lanes and alleys, streets and avenues,— north, east, south, and west. Yet here they all unite. Tell me, does the magnetic virtue of the needles of the compasses of all those ships attract them thither?
— Фалек, Фалек! — каза Вилдад, като вдигна очи и ръце. — И ти, и аз сме видели много опасности; и ти знаеш, Фалек, какво е страх от смъртта; как можеш да дрънкаш тогава тия нечестиви слова? Та ти противоречиш на собственото си сърце, Фалек. Я ми кажи, когато тоя „Пекод загуби и трите си мачти в тайфуна пред Япония при онова пътуване, когато ти беше помощник на капитан Ахав, нима не помисли за смъртта и за Страшния съд?— Слушайте го! Слушайте го! — викна Фалек, като се разхождаше с ръце в джобовете из каютата. — Слушайте го всички! Та за това ли ще мисля аз? Когато всеки миг смятахме, че корабът ще потъне! За смъртта и за Страшния съд ли? Когато и трите мачти трещяха на борда и всички морски вълни ни връхлитаха отзад и отпред, да мисля за смъртта и страшния съд? Не, тогава човек няма време да мисли за смъртта. За живота мислехме ние с капитан Ахав: как да спасим екипажа… как да изкалъпим временни мачти… как да се доберем до най-близкото пристанище; за тия работи мислех тогава.
Книга III (дванадесетини), глава I. (Игрив делфин.) — Това е обикновеният делфин, който се среща почти навред по земното кълбо. Допълнението игрив му е дар от мене; защото има много видове делфини и трябваше да се направи нещо, за да ги отлича едни от други. Нарекох го така, защото той плува винаги във весели стада, които се премятат и хвърчат до небесата в морската шир като шапки сред тълпите на 4 юли[8].Тяхната поява се посреща обикновено с радост от моряците. Изпълнени с прекрасно настроение, те плуват винаги откъм прохладните води по посока на вятъра. Тия момци гледат вятърът да е всякога пред тях и са смятани за добри предвестници. Ако можете да се сдържите да не извикате три пъти ура, като видите тази жизнерадостна риба, Господ да ви е на помощ; защото това значи, че сте лишени от Божествената веселост.
That head upon which the upper sun now gleams, has moved amid this world's foundations. Where unrecorded names and navies rust, and untold hopes and anchors rot; where in her murderous hold this frigate earth is ballasted with bones of millions of the drowned; there, in that awful water-land, there was thy most familiar home. Thou hast been where bell or diver never went; hast slept by many a sailor's side, where sleepless mothers would give their lives to lay them down. Thou saw'st the locked lovers when leaping from their flaming ship; heart to heart they sank beneath the exulting wave; true to each other, when heaven seemed false to them. Thou saw'st the murdered mate when tossed by pirates from the midnight deck; for hours he fell into the deeper midnight of the insatiate maw; and his murderers still sailed on unharmed—while swift lightnings shivered the neighboring ship that would have borne a righteous husband to outstretched, longing arms. O head! thou hast seen enough to split the planets and make an infidel of Abraham, and not one syllable is thine!
О, предчувствия и предупреждения! Защо не останете по-дълго при нас? Но дали вие, призраци, не сте по-скоро предсказания, отколкото предупреждения! И то не толкова предсказания, идващи отвън, колкото доказателства за това, което става в нас. Защото дори когато няма външни сили да ни принуждават, най-скритите подбуди в нашето същество продължават да ни тласкат напред.
Whenever I find myself growing grim about the mouth; whenever it is a damp, drizzly November in my soul; whenever I find myself involuntarily pausing before coffin warehouses, and bringing up the rear of every funeral I meet; and especially whenever my hypos get such an upper hand of me, that it requires a strong moral principle to prevent me from deliberately stepping into the street, and methodically knocking people's hats off—then, I account it high time to get to sea as soon as I can. This is my substitute for pistol and ball. With a philosophical flourish Cato throws himself upon his sword; I quietly take to the ship. There is nothing surprising in this. If they but knew it, almost all men in their degree, some time or other, cherish very nearly the same feelings towards the ocean with me.