...всяка обич с времето се раждаи с времето мени се и отслабва.Самият неин плам отлага пепел,нагар, от който тя мъжди и гасне,и няма вечност чувството, защотоот своето разпалване доброто,подобно възпаление в гръдта,само се задушава. Онова,което някой „иска да направи,той „трябва да го прави, без да бави,защото това „искам има толкозобрати, смени, колкото езици,ръце и случки има по света,и току-виж, тез само „трябва, „трябваостанали на нашия болниккато въздишките, които ужни носят облекчение, но всъщностни изтощават само…