You pierce my soul. I am half agony, half hope. Tell me not that I am too late, that such precious feelings are gone for ever. I offer myself to you again with a heart even more your own than when you almost broke it, eight years and a half ago. Dare not say that man forgets sooner than woman, that his love has an earlier death. I have loved none but you.
— Колкото и злощастно да е станалото с Лидия, ние щеизвлечем от него следната поука: че загубената добродетел е нещоневъзвратимо; че една-единствена погрешна стъпка влече подире сибезконечен провал; че доброто име е колкото прекрасно, толкова икрехко и че жената трябва да бди над себе си неспирно и да се браниот недостойните представители на обратния пол.