— Аз съм седемнайсетгодишна и побъркана — рече тя. — Чичо ми казва, че двете неща винаги вървели заедно. Когато хората те попитат на колко си години, казва ми той, винаги отговаряй, че си седемнайсетгодишна и побъркана. Не е ли приятно да се разхождаш по това време на нощта? Обичам да вдъхвам мириса на нещата, да ги разглеждам. И понякога стоя будна цяла нощ, разхождам се и чакам да видя как ще изгрее слънцето.
— Колкото и злощастно да е станалото с Лидия, ние щеизвлечем от него следната поука: че загубената добродетел е нещоневъзвратимо; че една-единствена погрешна стъпка влече подире сибезконечен провал; че доброто име е колкото прекрасно, толкова икрехко и че жената трябва да бди над себе си неспирно и да се браниот недостойните представители на обратния пол.
Atticus was speaking so quietly his last word crashed on our ears. I looked up, and his face was vehement. There’s nothing more sickening to me than a low-grade white man who’ll take advantage of a Negro’s ignorance. Don’t fool yourselves—it’s all adding up and one of these days we’re going to pay the bill for it. I hope it’s not in you children’s time. Jem